Франко А. – германският офицер-фашист, който се регистрира като сирийски бежанец и провалът на тайните служби, слепи с дясното си око

Новото лице на фашизма и на специфичната му в Германия форма – национал-социализма няма свастики. То е брадясало що годе симпатично лице на образован хипстер, който не носи черни кубинки, а чете есета по вечеринки и носи бяла риза и черни дрехи. Един вид новият Исус Христос в битка за „справедливата“ си кауза.

В Германия се разигра огромен скандал скандал с офицер от германската армия (Бундесвер), който е част от германско-френският батальон и пред когото преди този скандал стои обещаваща кариера в армията.

Армията като цяло е магнит за хора, обичащи униформите и реда, простите задачи и ситуацията, в която врагът е ясен. Денят придобива за много хора структура, едва когато врагът е ясен. Нормално е в армията да има повече нацисти, отколкото в другите обществени институции, както се случва и в полицията, където системно се разкриват крайно десни (и никога леви) мрежи. Тези изпращат заплахи на адвокати с чуждестранни имена, като намират личните им адреси от полицейските си компютри или нарочно не разследват дясно-екстремистки престъпления.

Службите по защита на конституцията (17 на брой), както се казват „германските ДАНС“ пък с години не са разкрили нито една нацистка мрежа, за тях основният враг с десетилетия са леви политици и журналисти. Дори и когато нацистко трио избива полицаи с чуждестранен корен, цветари и продавачи на дюнери с ориенталски корен, службите по защита на конституцията не обменят информация една с друга (те са на провинциално подчинение, без обща база-данни), а разследват семействата на невинните убити германци с миграционен корен за връзки с подземния свят и това, докато „националсоциалистическото подземно трио“, както се наричат тримата арийци в продължение на години извършват седем показни убийства.

Какво точно се случва с Франко А.?

Това е първият случай, в който в историята на Федералната република войник е подсъдим, защото е планирал терористични актове срещу собствената си държава. В Германия няма военен съд, войниците се съдят от гражданския съд, защото армията е „граждани в униформа“, а не отделна институция по силата на основния закон.

Старши-лейтенант Франко А. е обвинен в това, че в резултат от дясно-екстремистките си убеждения е фалшифицирал своята идентичност, за да се представи като сирийски бежанец. Планирал е терористични актове срещу високопоставени политици, преди всичко срещу Хайко Маас (социалдемократическия министър на външните работи) и Клаудиа Рот (вицепрезидент на Бундестага от партията на „Зелените“). За тази цел е придобил незаконно три огнестрелни оръжия и повече от 1000 боеприпаси за тях, освен това повече от 50 взривни устройства (гранати). С втората си фалшива идентичност се е опитал да насочи подозренията за евентуалните атентати към групата на сирийските бежанци.

Той се явява пред Службата по миграция и бежаци, за да подаде заявление за убежище гримиран с черна боя за обувки в брадата и косата си през 2016-та година. Там той се представя като Давид Бенямин и твърди, че е сирийски бежанец и това с успех – службата му удостоверява временен статут на бежанец. През февруари 2017-та Франко А. е арестуван на летището във Виена, когато опитва да достигне скрит в тоалетната там пистолет. През ноември 2017-та е освободен от следствения арест, защото според Федералния съд не съществува непосредствено съмнение за извършване на престъпление. В своето интервю за Втори канал на Германската общественат телевизия през 2021 г. той твърди, че бил направил всичко това, защото доверието му в политическите решения на правителството му било разклатено през 2015-та година. Това разклатено доверие противоечало на войнишката му клетва, затова бил решил да се представи за бежанец и да документира своите наблюдения и преживявания от този процес.

В процеса на следствените действия се намират негови авторски текстове с дясно-екстремистки характер. От него се намира следа към крайно-десни други военни и групи, заети в сферата на сигурността, които междувременно се наблюдават от службите за защита на конституцията.

Ако пред съда се докаже, че Франко А. е планирал тежко престъпление против държавата по дясно-екстремистки мотиви го очакват до 10 години затвор.

За германските служби случаят е показател за цялостен институционален провал. Пред тях се явява коренен германец и те не могат да разберат това и му дават бежански статут, въпреки че е офицер от армията и въпреки че му е вземат отпечатъци при регистрацията.

2015-2016 в Германия идват много хора, търсещи убежище. В политическия спектър тук се мобилизира крайно дясната страна на обществото. Той твърди, че е сирийски бежанец, за да може да се възползва от съкратена процедура по признаване за бежанец. Още по-изненадващ е и фактът, че другарите му в армията го описват като офицер, пред когото стои голяма военна кариера. За това време на никого не е направило впечатление, че той е десен екстремист. И е заловен само и единствено, защото една чистачка е забелязала скритото оръжие, а не защото някакви служби са го разкрили. Оръжието се маркира с аларма и когато той се опитва да го вземе бива арестуван. Ако чистачката не бе намерила случайно оръжието днес нямаше да знаем кой е Франко А. и щяхме да мислим, че сирийски бежанец е похитил самолет.

След арестуването му военното контраразузнаване, както и всички други тайни служби подават информация, че нито го познават, нито някога са чували за него.

Франко А. не е сам. Той е част от мрежа от военни и полицаи (все мъже), както и служители на службите за защита на конституцията. Те са си подсигурили оръжия и съставили планове за „Ден Х“, в който редът щял да се срине, за да могат с тяхна помощ да поемат контрола. Служните, които са призвани да ни пазят организират поемането на контрола над държавата в момент на нестабилност. Те изготвят списъци с врагове, които ще бъдат убити след като контролът над държавата бъде поет.

Старши-лейтенантът е стациониран във Франция в германо-френския батальон. Докато там е офицер предприема от време на време пътувания до Германия, където се представя и регистрира за бежанец – първоначално в Офенбах, където влиза в полицията и казва: „Добър ден, бих искал да се регистрирам като бежанец!“. Там обаче не е приет и изпратен към друга служба да се регистрира там.

Франко А. не говори арабски. Понеже е следвал във Франция създава легендата за себе си, че е част от френско-говорящо малцинство в Сирия, което не говори арабски и така успява да заблуди всички служби за себе си.

Процедурата тече около година. В Ердинген от време на време пренощува в бежански дом (в Бавария). В казармата му не забелязват, че го няма, понеже негови другари го покриват и извиняват отсъствието му. Друг офицер – Максимилиан Т. го извинява много често. В него също се намира списък с политици от левия спектър, който трябва да бъдат изличени след вземане на властта или при подходящ повод. Максимилиан Т. е кандидат за парламента в Саксония-Анхалт за Алтернатива за Германия.

И двамата имат все още статут на офицери, понеже се очаква присъдата от съда.

В общите им чатове се четат абсудни идеи за десетки хиляди ислямисти, които се обучавали на Балканите, за да саботират реда в Европа. Когато катастрофата дойде войниците трябвало да отворят казармите и оръжейните лагери за тях, за да поемат контрол над държавата.

Франко А. още като ученик посещава в Хамбург мероприятие на крайно-дясната организация Германски народен съюз. В магистърската му теза като войник четем крайно десни и антисемитски изказвания от рядко качество и недвусмисленост. Той предава дясно-радикалния си памфлет в университета. Това се забелязва в университета и бива поканен на разговор. Тогав атой казва, че бил под голямо напрежение и затова бил направил тези грешки в магистърската си теза. Университетът намира обяснението му за правдиво и му дава шанс да напише отново магистърската си теза и я оценя след това с отлична оценка и има право да остане в армията.

Събията показват ясно мисловната грешка, че бихме могли да разкрием дясно-екстремистите, като им задаваме по няколко въпроса от типа на: „Какво мислиш за евреите?“ и така да ги изобличим. Новите нацисти не са дебилни, те знаят как да отговорят на такива въпроси.

Военното контраразузнаване (MAD = Militärischer Abschirmdienst) не получава от началниците му никаква информация, че тук може би се касае за проблем.

Новите нацисти не носят черни кубинки и не се събират в нацистки кръчми. Зад тях се крие добре организирана мрежа от групи, които работят заедно. До последно MAD отрича взаимодействия между тези мрежи, то търси членски карти в десни организации, които въпросните терористи нямат.

Бундесверът е починен на Министерство на отбраната, но си е собствен биотоп. Там я има идеята, че тези проблеми се решават вътрешно и че хората от министерствата не трябва да им се месят. Ако в джоновете им се намерят незаконни муниции, това не е чак такава голяма трагедия, понеже „при тях е така“.

Така тези два свята колидират един с друг.

В Германия е възможно старши-лейтенант да се регистрира като бежанец, с години да се представя за такъв и да изнася доклади из Германия с антисемитски характер и да призовава за въоръжена борба срещу държавата, непосредствено след което бива заловен с оръжие, преди да се качи в пълен самолет.