Войната между партиите-сестри на германските консерватори: кой ще е бъдещият (кандидат за федерален) канцлер

Едно от най-известните списания в Германия – „Дер Шпигел“ излезе с тази корица в своя 16. брой за 2021-ва година от 17.04.2021. Правата над нея притежава „Der Spiegel“.

В Германия се изрази истинска борба между партиите-сестри: Християн-демократичен съюз (ХДС) на д-р Ангела Меркел и Християн-социален съюз (ХСС) на министър-председателя на Баварската свободна държава, както се нарича официално Федерална провинция Бавария, Маркус Зьодер.

Преди време федералният канцлер д-р Меркел посочи, че въпреки че е политикът с най-висок рейтинг в Германия, подкрепяна от най-много граждани, ще се оттегли и след 4 пълни мандата вече няма да се кандидатира за федерален канцлер.

Традицията в Германия, която няма законово изражение, повелява „водещият кандидат“ на всяка партия да е нейният кандидат за федерален канцлер. Този принцип важи и за изборите за министър-председател на отделните 16 федерални провинции.

Обикновено „водещият кандидат“ е водач на изборите на партията и председател на самата партия. Това правило обаче в случая имаше възможност да не бъде спазено.

Припомням, че преди много години имаше такъв прецедент и председателят на партията д-р Ангела Меркел, току що заменила Хелмут Кол от поста му се оттегли от мястото на водещ кандидат в полза на баварския министър-председател Едмунд Щойбер, изгубил само с около 8000 гласа срещу Герхард Шрьодер.

След като д-р Ангела Меркел се оттегли от поста на председател на ХДС на нейно място с огромно мнозинство бе избрана министър-председателят на Федерална провинция Заарланд – Анегрет Крамп-Каренбауер . Тя стана и федерален министър на отбраната и наследи най-проблемното министерство в държавата от лекаря д-р Урсула фон дер Лайен.

На проведените избори в различни федерални провинции ХДС изгуби свои позиции и новоизбраната председател на партията подаде оставка като такава. На следващите избори се явиха различни кандидати и от тях спечели Армин Лашет, министър-председател на най-населената Федерална провинция Северен-Рейн-Вестфаия.

ХСС е партия, която участва на изборите само в Бавария, там на изборите не участва ХДС. В Бундестаг-а (така се нарича федералният парламент) ХДС и ХСС са обща „фракция“, т.е. една парламентарна група. Нейният председател е роденият през 1967 г. Маркус Зьодер, който измести в ХСС след системна и подмълвна борба сегашният федерален министър на вътрешните работи – Хорст Зеехофер.

ХСС управлява Бавария без прекъсване от края на Втората световна война до днес и излъчва министър-председателите и, един от най-известните е Франц Йозеф Щраус, бивш федерален министър на отбраната и известен с превъоръжаването на армията, придобиването на ядрени оръжия и дилетантския обиск на „Дер Шпигел“ по обвинения в шпионска дейност. Той почива от мозъчен кръвоизлив през 1988 г. и е бил възможен кандидат за канцлер в миналото.

В актуалната ситуация председателят на по-малката сестра-партия Маркус Зьодер от Бавария е 6 години по-млад, значително по-висок (194 см) и с по-голяма вътрешнопартийна поддръжка сред членовете на партията от високия само 170 см и говорещ с лек рипуриарски-франконски диалект председател на ХДС – Армин Лашет.

Булевардната преса, но не само тя, вижда Лашет като „хобит“, а Зьодер като „баварски лидер“, което не се основава на постижения в управлението, а на външния вид. Считащите се за иначе много трезви германци и тук предпочитат външния вид и агресивното опростено говорене на Зьодер пред търсещият консенсус и обединение министър-председател на Северен-Рейн-Вестфалия.

Бавария не се справя добре не само с пандемията, но и с дигитализацията. По ключовите управленчески въпроси Зьодер не е успял да покаже значителни успехи, които да го отличат качествено от Лашет. Остава обаче оптичната разлика – баварски агресивен, говорещ с умерен средно-франконски акцент перфектно владеещ изкуството на политическия хамелеон Зьодер срещу скромния, но упорит, ориентиран към съдържанието, а не към изказа Лашет.

Маркус Зьодер на последните избори се опита да осъществи историческото мото на предшественика си Щраус, който бе казал: „В дясно от ХСС не трябва да има демократично легитимирана партия.“ Той се опита да изпревари фашиздоидната Алтернатива за Германия от дясно, като не пожела на баварските избори да идва д-р Меркел, а кани други популисти като Орбан и Курц. Неговата партия традиционно държи министерствата на земеделиято и транспорта, където успешно и системно с десетилетия блокира мерки в опазването на околната среда, водите, животните и увеличението на дела на зелената енергия. Избирателят в Бавария обаче не припозна ХСС като „оригинал“ и наказа партията с един от най-лошите и резултати в историята.

След поемане на властта в Бавария Зьодер смени на 180 градуса посоката на развитие на партията, като се опитва да изпревари „Зелените“ от ляво и напълно да противоречи на всичко, което е правил и казвал само преди 2-3 години до степен на трагикомедия. В баварската конституция той записа опазването на околната среда, започна да се снима, прегръщайки дървета, да говори за зелена енергия и зелен транспорт. Все теми, които са диаметрално противоположни на всичко, което до момента е защитавал.

Целта на тази политика е сближаване със Зелените, заемащи все по-голям дял във федералната и местната политика, които въпреки че са лява партия са и едновременно с това партия на хората с високи доходи и високо образование за разлика от Левите, които са си класически социалисти и бивши комунисти от по-ниските подоходни групи.

Следващата коалиция в Германия се очаква да е с федрален канцлер или Армин Лашет и в коалиция със „Зелените“ или с канцлер водещият кандидат на „Зелените“ Аналена Бербок, като има нищожен шанс „Зелените“ да са водещи в коалиция със социал-демократите на водещия кандидат и сегашен вицеканцлер и федерален финансов министър Олаф Шолц и Левите.

Не е вероятно да има мнозинство за най-желаната от консерваторите коалиция между тях и Партията на свободните демократи с техният позиращ като манекен по плакатите по време на избори Кристиан Линднер, проповядващ класическата неолиберална идеология във всеки удобен случай.

Изборите се очаква да са на 22.09.2021 г., това е и денят, за който д-р Ангела Меркел обеща, че всеки гражданин на Германия, който желае, ще е получил предложение за ваксинация срещу вируса на SARS COVID 2.

В германския основен закон, изпълняващ функцията на конституция, не е предвидено служебно правителство, т.е. в случай че не може да се формира такова до провеждане на следващите избори и.д. федерален канцлер ще си остане д-р Меркел.

По заявките на всички партии за коалиране в демократичния спектър можем да заключим, че вероятност да не се формира ново мнозинство практически няма.

В Германия е обичайно в Бундестаг-а федералните министри да са не само министри, но и депутати с право на глас, т.е. участието в изпълнителната власт не означава подаване на оставка като народен избраник.

В парламента на Северен-Рейн-Вестфалия дори е задължително всеки министър да е избран за депутат.

Прокуратурата в Германия е част от изпълнителната власт, имаща в обикновените си решения известна независимост от политическата власт. Разделение между църква и държава няма – има договорно уреждане на отделните сфери на действие и влияние с т.нар. конкордати, които са междудържавни договори между федералните провинции и Ватикана. Църквата продължава да има своя юрисдикция, съдилища и не всички закони на светската държава важат и за църквата.

Класическото строго разделение на властите, което сме учили в България в повечето западни държави, така и в Германия на практика е замисъл и идеал, но не съществува в класическата си форма.

В чл. 65, ал. 1 на германския основен закон се казва: Федералният канцлер определя насоките на политиката и носи отговорност за тях. В рамката на тези насоки всеки федерален министър самостоятелно и на своя отговорност управлява съответния ресор. При различия в мненията на федералните министри решава федералното правителство. Федералният канцлер управлява делата на федералното правителство въз основа на приет от федералното правителство и утвърден от федералния президент правилник за дейността.

Предстои да видим кой ще определя насоките на германската федерална политика съвсем скоро.