Истории и разкази

Тихият триаж: пример първи

Днес* приемам пациент на 60 години по професия градинар, без придружаващи заболявания, без наднормено тегло, без операции или други приеми в болница, без медикаменти, които приема в добра спортна форма и телосложение.

Преди много дни е почувствал симптоми на настинка и кашлица и преди 14 дни е бил тестван с PCR положително за вируса на SARS COVID 2 със ct стойност от 26. Тази стойност показва колко е заразен един човек и човек е толкова по-заразен, колкото по-ниска е тя, човек не се изолира, ако тя е над 33. Колко точно ще е зависи и дали наистина се бърка до край с тампона за PCR в носа или само повърхностно се имитира дейност. Това е честа грешка, която изкарва много хора негативни, въпреки че са положителни или стойността им висока, въпреки че е ниска. Но това е друга тема.

Човекът е отишъл без предпазни средства при ОПЛ, който е направил и бърз и PCR тест, като двата са били положителни и се е прибрал в домашна карантина.

Няма задух в покой или поне така твърди. Няма гръдна болка. При силен натиск усеща болка в крака, при натоварване се появява задух.

Пациентът НЕ е ваксиниран срещу заболяването.

ОПЛ му дава направление за съдов хирург, защото се оплаква от болки в левия крак. Съдовият хирург ми се обажда и казва, че има тромбоза от стъпалото до корема, до където може да се види с ехограф, непрекъсната. При мен има за такива неща съдов хирург, където преди работих трябваше сам да правя изследването, сега няма физическа възможност, понеже няма кога от много работа.

Пациентът има пулс от 130/минута, кръвно налягане от 138/89 mmHg, сатурация без кислород от 96%, pO2 30 mmHg, pCO2 68 mmHg, pH 7,501, CRP 8,9 при норма до 0,5, Procalcitonin 0,2 при норма до 0,1, Д-Димери 3500 при норма до 250.

Поръчвам скенер на бял дроб за изключване на белодробна тромб-емболия, т.е. за потвърждаване, защото съм сигурен, че ще се потвърди.

Пациентът трябва да чака 2 часа в една самотна стая, защото преди него има спешни случаи, а 1 час след него, поради дезинфекция на помещението никой няма да може да получи скенер, т.е. се блокира уреда за поне 80 минути като цяло.

В скенера се потвърждава масивна двустранна централна и периферна тромб-емболия и тук-там типични, но малко на брой огнища на Ковид 19 пневмония и няколко малки огнища на инфарктна пневмония след емболията.

Вече е 15:20 часа. Нормалното работно време е до 16:15 часа. Чул съм как колегите в интензивно цял ден се опитват да намерят машина сърце-бял дроб за друг 67 годишен пациент с Ковид 19 (НЕваксиниран), без придружаващи заболявания, който е вече 3 седмици интубиран и вече има pCO2 от 90 mmHg и до един ден ще умре, въпреки всички усилия. Понеже прости мисирки твърдят, че в Германия нямало било триаж и никога не било имало – ето, всички болници с ECMO отказаха. До 24 часа пациентът ще умре и в цяла Германия никой не иска да го приеме. По телефона казват: „Както знаете, трябва да триажираме“. Вземаме решение, понеже имаме ново ECMO ние да го включим на него. Но самото включване трае 4 часа и изисква блокиране на двама лекари и една интензивна сестра и един техник за тези 4 часа. Машината е нова, никой не е работил досега с нея. Пациентът няма друг шанс.

Машината изисква да се наблюдава непрекъснато, помпи по 5 литра кръв в минута, при проблем смъртта настъпва за минута или секунди, затова не може да се изпуска от око при изолационни условия.

Сега моят пациент в спешното отделение има масивна БТЕ, която във всеки случай бих приел в интензивно отделение в нормални обстоятелства. В интензивно отделение имаме 9 легла и 12 пациенти, трима сме се примолили на анестезиолозите да ни ги поемат временно. Никакъв шанс някой да се премести за него, освен един пациент. Ако обаче този един пациент се премести в нормално отделение и там с по-висок риск оцелее след инфаркта си, пациентите с Ковид 19 надвишават законовите изисквания и няма утре кой да се грижи за ECMO-то. Т.е. колегата ми казва, че ако го приема в интензивно утре другият пациент ще умре. Да съм решил аз кой е по-спешен. Никоя болница няма свободно легло за пациента с БТЕ.

Това е една ситуация, каквато имам аз лично 5 пъти в седмицата (поне). Това е „тихият триаж“.

В крайна сметка реших да приема пациента с БТЕ с Ковид 19 в нормално отделение, без възможност за монитор, за да има другият утре 5% шанс да оцелее с машината сърце-бял дроб, без нея е 0%.

Вчера бях за един ден в една от най-големите университетски болници в Германия. Там имат 24 вътрешни интензивни легла, от които имат персонал само за 18 и 6 са покрити с найлон, хората и да умират не могат да ги заемат, защото няма мед. сестри за тези легла. В тази болница има само 12 Ковид пациенти в нормално отделение, т.е. по-малко, отколкото при мен, защото в града 90% от хората са ваксинирани, населението на моя окръг и на този град с болницата са почти еднакви. Там лежат и двама медици, които не са ваксинирани, защото не вярват на ваксината.

Пациентите и близките не разбират нито едно от тези неща, няма и шанс някога да ги разберат. На тях им се вдъхва доверие, че се прави всичко възможно. И наистина е така, но при други обстоятелства би било възможно много повече!

*Датана на събитието не е датата на публикуване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.