В интензивното отеделение съм. Нощна смяна.
Докато пиша нарежданията за един от тримата преди малко приети със сърдечни инфаркти, които са от часове приети, но е нямало физическо време да се напишат нарежданията им (понеже грижата за тях е имала по-висок приоритет от писането, а сестри не пишат) и пациентите успешно са върнати към състояние, съвместимо със живота със силен руски акцент в продължение на часове от КОВИД зоната се крещи от тежко болен неваксиниран пациент в трудоспособна възраст. Всъщност той крещи на старонемски и е от късните изселници от Русия в Германия, които имат германски корен, но говорят по-добре руски от немски език. Отговорната за КОВИД зоната хонорарна сестра (липсват сестри и трябва да се наемат за по 50 Евро на час от фирма) трябва да влиза 11 пъти през нощта при този пациент, който с всички сили се опитваме да спасим от интубация с метод за неинвазивно обдишване на висок кислороден поток, т. нар. „high flow“, като той вече е на 45 литра в минута с 90% кислород и така има 88% сатурация и 60,8 mmHg парциално налягане на кислорода в артериалната кръв, която се изследва на всеки два часа.
Пациентът общо 10 пъти се разкача от мониторите за наблюдение и си маха кислородната маска, като сатурацията му всеки път пада до 60%. Сестрата трябва да се облича всеки път за по 10 Евро, за да влезе вътре и да се опита да го вразуми, аз имам други спешни пациенти, нямам време за упражнилия свободния си избор да се задушава човек, други са по-спешни от него. Все пак той в момента упражнява конституционното си право, аз съм само един прост изпълнител на волята му.
Пациентът иска да си ходи у дома, но като седне на леглото да стане няма сили, понеже в следствие на масивната КОВИД 19 пневмония се задушава бавно и мъчително при всяко минимално движение. Единственото, което може да прави е да лежи и да гледа в една точка като зеленчук, както цинично се описва пациент, който нищо не може вече да прави от медицински персонал в някои държави по света.
Получил е максимална доза халдол и тавор, не са му помогнали да се успокои.
В някои български спешни отделения критичните пациенти се описват като „стюардеси“ – тежко болни пациенти, готови във всеки момент да „отлетят“ в един по-добър свят.
В 02:20 звъни телефона, още по номера знам, че ще е мъжки глас, зад който ще се чува радиостанция. „Монев – интензивна медицина“ казва аз – централата на пожарната, свързва ме с мой любим колега, родом от прибалтийска държава и много компетентен, мил и спокоен, който ми казва, че са успешно реанимирали една възрастна госпожа, която искат да ми докарат за прием. Казвам им, че всички мои легла и на колегите от хирургичното интензивно са заети, резервните легла са заети с КОВИД пациенти и нямам кого да преместя, за да приема нея. Нито мога да преместя трите свежи инфаркта, двамата са още с артериални катетри и трябва на следващия ден пак да бъдат ангиографирани, третият току що е имал камерно мъждене и е млад, няма как да го преместя в нормално отделение, където никой няма да забележи, като му спре сърцето или ще се изгуби ценно време при аларма да стигнем до него.
Колегата затваря. След 4 минути пак звъни пожарната – в радиус от 40 км няма нито едно свободно легло, ни за КОВИД, ни за нещо друго, всички са на „червено“ в системата. Дават код за шокова зала. Каква шокова зала казвам аз, вечер са две сестри и аз. Шокова зала така не се прави, имаме персонал само до 18 часа.
В такива моменти обаче влиза в сила параграф на НК за неоказване на спешна помощ и е все тая имам ли легла, нямам ли и какво ще ги правя, като ми ги докарат, дали у дома трябва да си ги взема или не. Казват, че след 6 минути са в шокова зала. Събираме що има нощен персонал, който не знае кое къде е в шокова зала и те вече са при нас, докато сляза.
Критична ситуация, не можем да отидем в интензивно, там двама неваксинирани – албанец и другия крещящ са отнели шанса за интензивно легло на тази дама.
Оказва се палиативна ситуация и въпреки артериален и централен източник, които поставям, сърцето и спира и нареждам да не се реанимира, защото не би било етично да връщаме към живота жена, която не е искала да живее и е достигнала 84 години. Това го знам от хода на спешното обслужване, докато някой чете на висок глас последната и епикриза. Има документ, че е част от „палиативна мрежа“. Тубусът се вади от гърлото – час на смъртта 02:45.
03:00 съм отново в интензивно, попълваме количката с всичко, което сме ползвали. Тубус, ЦВК, Артерия, два перфузора, две стерилни облекла, пет медикамента – около 120 Евро разходи за болницата, касата ще плати 22 Евро, понеже пациентката не е оцеляла един ден. Това мен не ме интересува, знам го по чиста случайност.
03:20 наливам си последната чаша кола зеро с черешов вкус, която имам. Знаех си, е трябва да взема две, а не една… Диктувам на касета на диктофон епикриза. За няколко минути всичко е спокойно, никой не крещи.
03:55 телефонът звъни. От нормалното КОВИД отделение ми се съобщава, че един пациент, сравнително млад не е добре. Колегата, който отговаря за спешното е там.
Казвам да се направи кръвно-газов анализ от капка кръв от ухото и отивам. При нас може да се прави и капилярно, без да се боде артерия.
Пациентът е неваксиниран човек с руско име и силен руски акцент. Сомнолентен, пъшка в леглото. 10 Литра кислород с маска, сатурация 77%, парциалното налягане на О2 е 40 mmHg, pH е още компенсирано, т.е имаме повече от час време.
Легло за него няма. Преместване на такъв пациент би траело 5 часа лекарски труд, никой няма да го вземе, навсякъде всички капацитети са изчерпани или са друг регион и си пазят местата за своите пациенти. Вече няма обезщетение за болниците и те не държат свободни легла. Понеже всички имаха право да се ваксинират и който не се е ваксинирал е съдба, няма нужда да се пязят легла. Те са пълни с други тежко болни.
Състоянието на човека се влошава. Говоря с хирургията. Те имат опериран заразен с друга болест пациент, който могат да преместят, но преместването му е 30 минути, изпразването на стаята още 30, 30 мин е дезинфекцията и да подейства трябва 1 час, после трябва да я заредят отново за 30 минути.
НЕваксинираният пациент няма толкова много време. Няма какво да направим за него по-скоро. С много натиск и нежелание за такива интервенции от другата страна започва процедурата по среднощно местене на ваксинирания човек да направи място за неваксинирания и дезинфекция от 2,5 часа. Поставяме пациента в КОВИД отделението в коремна позиция, увеличаваме максимално кислорода, но в стаята повече от 12 литра не може, не се подобрява. Вземам решение да оборудваме уред за неинвазивна вентилация в интензивно и да го затътрим (буквално е тътрене) в нормално отделение, за да държим пациента жив там. Уредът е сложен, изисква опит и техническа грамотност на интензивно ниво, в нормално отделение не могат да работят с него, нито аз мога да остана там три часа. Докато го оборудваме си мисля, че цялото това отделение е безсмислено, защото щеше да е празно, ако всеки просто се бе ваксинирал и щяхме да имаме една стая с двама пациенти, а не цяло отделение. Какво си мисля няма значение. Важен е сега братушката, който трябва да оцелее на всяка цена, понеже това е наш дълг.
В крайна сметка работещият с въздух под налягане и кислород уред (с два маркуча под налягане) успява да работи в нормално отделение и така да държим пациента жив до 8 часа, когато на работа идват всички лекари, на връщане от там виждам изолирания пациент, който все още имаше нужда от интензивни грижи да заминава с легло към нормалното отделение, за да освободи място за неваксинирания. Дано оцелее.
07:55 кръвно-газовият анализ на крещящият, който вече е сомнолентен и няма сили да крещи е с pH 7,58 и pO2 58 mmHg, няма да търпи маска за неинвазивна вентилация.
08:08 нощната смяна е била предадена, идват всички лекари за визитация. Аз не слязох на рапорта, ситуацията е твърде критична.
Пациентът, на който трябваше в спешно да направим кониотомия в неделя, поради едем на Квинке вече е буден и в делира си се опитва да напусне леглото.
Другите 7 са добре. Вземаме решение за интубация на крещящия, понеже няма друг начин да оцелее и по-добре сега, отколкото в три през нощта.
Предния ден приемам в спешно отделение свекърва му с КОВИД, която също не е ваксинирана и е докарана от също болната си внучка в спешното на крака, понеже е паднала у дома със съмнение за фрактура, която няма, но пък причината за безсъзнанието се оказва сърдечна, според записа на пейс-мейкъра и.
Тя е стояла в обща чакалня 3 часа с всички други пациенти, без да каже, че цялата и фамилия са с Ковид, била е в два хирургични кабинета и в рентгена, без изолационни мерки.
Не вярва в Ковид. Казвам и, че свекърът и е пред интубация един етаж над нея. Тя казва, че и дъщеря и е болна. нейният тест е високо положителен, светва след 1 минута.
Звъня на дъщеря и, тя реве по телефона и казва, че е много зле и не може да дойде при майка си, но сигурно скоро и тя ще бъде приета.
За пръв път чувам от човек с руски акцент: „Ако знаехме, че ще стигнем до тук щяхме да се ваксинираме.“ Досега винаги до последно отричаха опасността. Изпитвам искрено съжаление и се ядосвам на себе си, защото уж бях решил да не съжалявам вече неваксинирани. Казвам и, че ще положим всички усилия майка и и мъжът и да оцелеят и че ако тя се влоши ще намерим легло и за нея. Знам, че това няма как да и го кажа, може да бъде приета на 60 км от нас, понеже няма легла.
Както винаги след нощна смяна минавам през ЕДЕКА и си купувам две пълнозърнести хлебчета от по 80 грама за закуска и обяд. В магазина всички са с маски и спазват дистанция, както винаги.
Закусвам, на таблета виждам, че ресторантьорите протестират, а българският служебен министър на здравеопазването говори за мерки, в които той самият не вярва. Моя много близка приятелка българка е написала коментар, който отново е скептичен към мерките, което много ме натъжава, защото е много интелигентен човек и съм изумен от антисоциалното и поведение в този и в друг случай, при който се стигна до дискусия между нас и в който се оказа, че нито едно от твърденията и не е вярно.
Пак решавам да не се ядосвам.
Разбирам, че ротацията ми в интензовно е удължена до май. От предписани 6 месеца ще трябва да съм там две години общо, което крайно ме деморализира.
Смених си фризьора
Кога трябва да се върнем към нормалността след SARS COVID 2?
КРАТКА ИСТОРИЯ ОТ ЕДИН ДЕН В ИНТЕНЗИВНО: ЧАСТ ЧЕТИРИ
Над 80 000 ненужно починали над обичайното за България в следствие на Ковид 19
Нов медикамент предотвратява заразяването с вируса на СПИН
Първа ваксина срещу ЧИКУНГУНЯ във Фаза 3
Етични ръководни принципи за лекарската дейност
Ковид 19: Една обикновена ваксина, като всички останали