В последно време един млад българин – Кирил Петков бе назначен от президента на държавата – Румен Радев да бъде служебен министър на икономиката.
Г-н Петков стана хит в и извън социалните мрежи, особено с неговата снимка по синя риза с плакат по време на протеста, която със сигурност е била добре обмислен (предварително или постфактум) PR-ход, това е и емблематичният му образ в представите на повечето българи – млад човек с добър външен вид, лежерно, но стилно облечен и спонтанен иска промяна на системата и застава в поза за снимка.
С назначаването му за служебен министър той веднага се конфронтира с онези, които представи за свои противници – банкови управители, висши държавни служители, бордове, съмнителни (по думите му) проекти. Това още веднъж потвърди представата за обществения му образ на млад борец срещу корупцията и бившите управляващи.
В своите медийни изказвания си служеше с много чуждици, които често нямат еквивалент в българския език и чисто езиково си личеше, че видимо работи с чужди езици, защото и структурата на изреченията му често бе като преведена от английски език. Това също създаде известни симпатии сред младите хора, които бързо усетиха за какво иде реч.
Ако ОБАЧЕ бе 60-годишен, плешив с 30 кг наднормено тегло, но имаше същото поведение и държание и знания, надали щеше да събере обществени симпатии, което показва и, че одобрението му е основно едно – симпатия. А показните действия в борбата срещу корупцията (по негови думи) потвърждават обществения образ на младият супер-герой срещу корупцията, това е медийно-ефектна кампания, от която всеки политик има нужда, за да стои нацията зад него.
Кирил Петков наистина с действията си показа нов и „свеж“ стил в изпълнителната власт. Той си призна, че не е чувал за ключови служби и държавни предприятия и че изобщо не е знаел, че съществуват, преди да е станал служебен министър. По собствени думи е успял обаче за около две седмици да се запознае с всичко и дори да прекрати злоупотребите. Такова едно признание в Канада или в Германия би било немислимо, защото показва известен дилетантизъм в действията – човек отива някъде и не знае какво го чака там, но бързо разучава, влиза в час и вече е компетентен да сменя всички висши служители. Нещо повече – този обективен недъг успява да го „продаде“ като преимущество. Видите ли, той не знае за какво става дума, но бързо поема контролът върху него, не е обременен с кариера в политиката, но учи бързо. Политическата кариера в България е недъг.
Направи впечатление и факта, че имаше наченки да приватизира, т.е. да предаде в нечии частни ръце държавната Банка за развитие и че смененият от него борд бързо започна да раздава нови кредити, съответно да води преговори за такива с други фирми, които досега били изключени от тези процеси. Робин Худ на неоправданите сега им доставя вече справедливост, като неговите хора в институциите, за които преди две седмици е разбрал, че съществуват (по негови думи) успяват да се погрижат за справедливост.
В Канада друг един такъв „симпатяга“ – синът на бившия премиер Джъстин Трюдо успя да вземе властта и да наложи нов, положителен и иновативен морал и кадрова политика в правителството, без да има някаква особена компетенция за това, освен че е „харесван“. Конституцията предвижда това и там и тук за шеф на изпълнителната власт няма ценз.
Тук обаче идва един реликт от отминалото време, който се превръща в препъникамък за комисарния министър, който, може би, е единствената пречка пред моментните му действия.
Конституцията на Република България казва:
„Чл. 65. (1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.“
Малко по-късно четем:
„Чл. 110. Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.“
Т.е. не е допустимо към момента на избирането, защото това е ясно формулирано в най-висшия закон на страната, лицето да е двоен гражданин. Конституцията не предвижда да е подадено заявление по пощата или да е изявено желание за отказ, а казва, че към момента на избиране не може да има двойно гражданство. Той не е избран, а назначен, съответно към момента на назначаване би трябвало да няма две гражданства.
От интервюто на служебния министър по НОВА ТВ чух, че преди да бъде назначен, веднага щом е имал индикации, че може това да се случи е „пратил регистрирано писмо“ (на български му се казва „препоръчано писмо“), което е „заверил при нотариус“ и си е платил таксите в рамките на едностранно волеизлияние, т.е. заявление, че иска от Канада да се откаже от двойното си гражданство.
Заявяването на желание не е „отказ“ от гражданство в никоя държава по света. Всеки, който подава молба или заявление, както и петиция (едно от тези три неща ще да е отказът в Канада) изявява желание и моли то да бъде одобрено. Т.е. възможно е да не бъде одобрено, иначе нямаше смисъл да се подава заявление. Нещо се заявява или се моли за него, само ако се иска одобрение. Където нещо се иска, може и да се откаже. Може да се откаже, заради грешно попълнени документи, заради проблем с това, че човекът се отказва от дадената юрисдикция, че има неплатени данъци, че срещу него се води процес, че има някакви имоти, които като неканадец няма право да има. Много държави не предвиждат и отказ от гражданство, ако лицето не докаже, че има друго такова. А не знам, дали г-н Петков е изпратил копие на рожденното си свидетелство с апостил и заверска от посолството на Канада в Румъния, което е отговорно за България. Не каза да го е направил.
Най-кратката процедура, за която съм чувал е 6 месеца. По думите му разбираме, че в никакъв случай това заявление няма да е подадено 6 месеца преди назначаването му за служебен министър. Ако сега бъде освободен и оттегли заявлението си ще си остане двоен гражданин. Това, само по себе си, е ясно показателно, че има нещо гнило в Дания, както казва Шекспир.
Конституцията тук е еднозначна и г-н Петков е дал основание на политическите си противници да го нападнат, след като в продължение на месеци сменяше назначените от тях експерти и твърдеше, че са корумпирани.
Подписът пред нотариус е друг „виц“, защото какво отношение има български нотариус по канадско заявление. Там не се предвижда нотариус да заверява документи. Служебният министър е искал да има съдебно признат свидетел за това, че е подал заявлението, преди да бъде назначен, защото още в този момент е предполагал, че тази процедура е проблемна. Няма друга причина за това да е ходил при нотариус.
Когато правоприемника на БКП – БСП пише тази конституция много умело в нея се прокрадва точно този текст, защото БСП не иска децата и внуците на онези, които те са избили, измъчвали и прогонили в чужбина един ден да се върнат и да станат част от властта. Нещо повече – те казват и че президентът трябвало да е роден в България, т.е. ако българка и българин са на почивка в Испания и там им се роди дете, то няма право да е президент. Както и децата на дипломатите, родени в болници в чужбина. Това за тях обаче не е достатъчно (такива текстове има и в западни държави) те казват, че президентът трябва да е на определена възраст и в последните години да е живял в България.
БСП има ясната цел – всичко иновативно, ново и заплаха за техните подмълвни схеми да няма достъп до властта. Властта тряба да остане в родните „тулупи“.
Преди време този казус се постави и с последния жив цар в света – Н.В. Симеон Втори, но се оказа, че Испания не му е дала гражданство, а само паспорт, като бежанец. Кралските особи имат право на дипломатически паспорт, в този може да се запише и че лицето има неизвестно или друго гражданство. Има такъв казус в Нидерлания и с последния германски император, който бива принуден да абдикира и получава там убежище и малък замък, докато умре. А английската кралица, дори няма паспорт или лична карта, защото тя стои над светските закони и всички паспорти се издават в нейно име, няма как тя в свое име да си издаде паспорт или свидетелство за управление на МПС. Тя така има право да шофира и да преминава държавни граници, без тези документи.
Българският конституционен съд не е част от съдебната система. Много малко хора знаят, че той е част от политическата, а не от съдебната система. Така и решенията му през годините не веднъж си противоречат, а и в последно време фрапантно са в разрез на решенията по същите въпроси в развити държави с дълга демократична и законотворна традиция.
Двойните граждани, родени в България имат право да са депутат, съдия, канцлер и министър в Германия, но нямат право на това в родината си. И в САЩ има примери за министри, които не са родени в САЩ, т.е. са се родили като граждани на други държави. Такива има и в Конгреса.
Другата дискриминационна клауза в българската конституция, потвърдена с решение на Конституционния съд, е че не може да има еднополови бракове. Те биха били противоконституционни. Много странно, как без промени в конституциите си Ирландия, САЩ, Канада, Германия и десетки други държави имаха решение на своите конституционни съдилища, че всички хора са равни и имат право да се женят, но точно пък българският пазител на конституцията реши, че това би било против нея. Може би членовете на КС нямаха избор, защото точно това пише и в конституцията – бракът е между мъж и жена.
Българското общество мълчи по тези две срамни конституционно въведени дискриминации, които предвиждат гражданите да имат еднакви задължения, но не им дават еднакви права. Те трябва да си плащат данъците и да спазват закона, но нямат правата на другите. Едните нямат право да бъдат избирани, другите да се женят.
По същество не се проведе и дебат за дейността на Кирил Петков като служебен министър. Служебният министър има ролята да администрира временно изпълнителната власт, докато дойде „истински“ министър, избран от народа, а не назначен без избори от „държавния нотариус“. Да, президентът в България има ролята на държавен нотариус, който с подписа си сертифицира законите и дадени назначения. Той обаче няма никакви управленчески функции. А главнокомандващ на армията не е – той е върховен главнокомандващ, а такъв има само по време на манифест за война, един старшина няма право да смени и по същество в мирно време нищо не командва. В много от развитите държави правителствата остават в оставка да управляват до избирането на нови, в България и тук е налице хибридно решение, в което в този един случай на президента, който няма право да управлява се дава администрацията на изпълнителната власт с цел провеждане на избори.
По време на служебното правителство президентът управлява еднолично държавата, като може да сменя министри и да им нарежда директно какво да правят и решават по всяко време. Българският президент се отдръпна от тази си роля, като назначи президиално правителство и едновременно с това пази дистанция от него, като че ли служебното правителство и той са две различни неща, а това не е така.
Президентът по време на предизборната си кампания заяви пред БСП: „Ще бъда Вашият боец!“, което е видно и с назначаването на говорещият за „бивши хора“ Рашков и на Янаки Стоилов. Като неваксиниран и никога не призовал за ваксинация (може би чака Спутник V) президентът назначи и антиваксер с отнети лекарски права и частно НПО за министър на здравеопазването, който като актьор прие тази роля.
От гледна точка на липсата на парламентарна легитимация тази временно и комисарно действаща служебна администрация си позволи да промени цялата висша администрация и да освободи областни управители, заместници, бордове, директори и кого ли още не, без да е избрана от народа за това. Повечето от тях, като Рашков и Стоилов са свързани или с БСП или с бившата държавна сигурност. Това е в унисон с цялостната дейност на президента досега. Конституцията не предвижда забрана за това. Служебното правителство има всички права на редовно правителство, понеже този въпрос никъде не е регламентиран.
Може би живея вече твърде дълго време в чужбина, но не мога да си представя властта в коя да е правова държава, която като бъде комисарно изпратена да администрира една служба да подмени цялата професионална администрация. Това е възможно в бананови или средиземноморски републики, другаде не. За Германия това би било немислимо, както и за Канада и изобщо за повечето западни държави.
Дори и тези смени да са имали причини те подменят волята на демократично избраното мнозинство (тогава) и го правят от позицията на лица, които не са избрани да управляват, а временно да администрират. Но нека кажем, че тези решения за България са нещо нормално и приемливо, знаем, че в България приемствеността е близо до нулева.
С проста справка в youtube намираме видеа на г-н Петков, в които той казва, че храна, която продава, по закон хранителната добавка има стойност на храна, а не на лекарство и никога не трябва да докаже, че помага за нещо, била лекувала хеликобактер. Бизнесменът явно не е знаел, че тук се нарушава ключовото здравно законодателство, че хранителна добавка не може да се рекламира, като лечебен продукт. Няма начин законово да се каже, храна или алтернативна медицина лекуват. И тук спор, дали става дума за нарушение няма, защото е закононарушение с цел лично обогатяване. Един вид се лъжат бабите и лелите да го пият, че ще им помогне, а то нито помага, нито имат право да го рекламират така.
В крайна сметка имаме безспорно способен човек с добър бизнес нюх, който се е върнал от Кралство Канада, за да прави бизнес в България и който си служи с коренно различен от „тулупите“ език, стил, държание. Той залага и напълно различни от техните цели за държавата. Нарушението на здравното законодателство може да се приеме като безспорна, но все пак не фатална грешка, това е част от бизнес-стратегия, има глоба, а не затвор за това.
Смяната на професионалните управители и ръководства на службите може и да има привкус на реваншизъм и морално да е спорно, но не е забранено по закон и е въпрос на национална и на културна особеност.
Непознаването на системата също не е проблем, законът не предвижда министрите да имат опит в тази сфера, а да имат морален интегритет, видимо служебният министър учи бързо и е много високо работоспособен.
Остава проблемът с конституцията.
Решението на този проблем е и моята от никого непотърсена препоръка – време е най-сетне този дискриминационен режим да се премахне и да се дадат на всички български граждани не само равни задължения, но и равни права!
След като фактически гражданството му бъде отнето не би имало проблем той отново да заеме министерски, дори и премиерски пост и в сравнение с всички останали той и няколкото млади негови колеги биха били положителен и приемлив избор за страната.
Но едно не трябва да правим – да идеализираме отново когото и да било. Грешките трябва да се посочват и идентифицират, за да не корумпират и дискредитират те властта.
„Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.“
Властта произтича от народа. Кирил Петков е част от този народ. Да, нарушил е здравен закон и нредба. Да, не е успял да се откаже навреме от гражданството си и така е нарушил конституцията. Но за едното има глоба, а за другото няма наказание.
Време е всички български граждани да бъдат равни пред закона и второ гражданство да не е проблем за онези, които искат да помогнат на страната, в която са родени!
Време е за промяна и Кирил Петков може да е носител на тази промяна, въпреки че и той не е съвършен!
Но който няма съгрешения, нека той да хвърли първия камък…
Кой е този човек?
Интервю на д-р Стоян Монев за „Събуди се“ на NOVA TV на 22.11.2020 на тема SARS COVID 2
Как се гласува по пощата в Германия?
Инженер и антиваксър преминават през мост
Нов медикамент предотвратява заразяването с вируса на СПИН
Първа ваксина срещу ЧИКУНГУНЯ във Фаза 3
Етични ръководни принципи за лекарската дейност
Ковид 19: Една обикновена ваксина, като всички останали