ПАК ЗА „РОБСТВОТО“

Българите в Османската империя са имали повече права, отколкото поданиците на руския цар по същото време, който се казва Освободител, не защото е освободил България (в продължението на Кримската война с цел постоянно присъствие на Босфора на царството му), а защото е освободил собствените си селяни от крепостничеството. До този момент те са били телесна собственост (leibeigene) на графове и князе.

За разлика от тях българите не са били като във всички западни държави непрекъснато мобилизирани в безкрайни – 10, 30 и 100 годишни войни, всяка от която е преполовявала другите народи, освен и множеството чумни епидемии, които също са ги преполовили няколко пъти. Българите са били наистина зад дувара на случващото се, вярното стадо на падишаха.

Българите не са имали нужда от разрешение да се женят, не са имали нужда от разрешение да пътуват свободно по целия свят, имали са собствени производства и постоянни търговски канали с Европа, без да имат нужда от позволение на падишаха. Имали са и право да упражняват собствената си религия, като втора религия на Османската империя, да, без камбани, но в Западна Европа по това време са клали цели народи, защото са били протестанти или католици.

Българите са имали частна собственост – добитък, двор и къщи. И са обработвали своя или взета под аренда земя. Те са имали училища, в които не се е преподавал коранът, свой екзарх също.

Жестокостите не са и 10% от това, което са преживявали по същото време западноевропейците или руснаците.

Разбира се, че игото не е робство, ако това е било робство, значи всички хора са били роби във всички държави.

Няма особена българска история на страдалчество. Такава виждат само душевните роби, търсещи извинения за собствените си неуспехи в събития, завършили преди 140 години… Такива са били времената, това е било нормално тогава.

И за да не е пак нормално живеем в най-големия проект за свобода и благоденствие – ЕС. Да, в него сме най-бедните, но не е ли точно нашето лично виждане за собственото ни съществуване причината съществуването ни да е точно такова, каквото е?

Патриотизмът не е гласуване за руски агенти като Копейкин или веене на знаменца, пияно хоро, нестинарки или кукери. Патриотизмът е всеки ден съвестно да си върши всеки работата и така да гради модерна, чиста, уредена, свободна и правова държава. Държава, в която наистина ще сме равни на другите европейски народи.

Държава, в която лепящите плочки ще ги лепят така, все едно за себе си го правят и направеното ще остава.

Държава, в която като се правят магистрали няма да се пестят по 50 см слоеве, за да могат парите да се усвояват като подкупи, в която ще има отводнителни съоръжения и няма да има нужда от основни ремонти две години след построяването им, за да пътуват хората с кеф по тях и безопасно.

Държава, в която лекарите няма да изписват 60% ненужни медикаменти и добавки от търговски съображения и от удобство, а ще обясняват на пациентите, че няма нужда от тях, че те не решават никакви проблеми.

Държава, в която населението ще се ваксинира, за да се опази от епидемии и пандемии, а няма да остави ближния да се задуши в ужасни мъки ненужно рано и предотвратимо – морбили, инфлуенца, Ковид 19, тетанус, хепатит А и Б, дифтерия, пертусис, жълта треска, бяс, херпес зостер и шарка са заболявания, при които леталитетът може на почти 100% да се намали.

Държава, в която няма да си плюем семките на улицата, за да е чиста.

Държава, в която всеки пълнолетен гражданин ще има равни права – да се жени, да се обича, да живее, с когото си поиска и така да е продуктивен и да намери благоденствието на душата си по свое усмотрение, не по очакванията на тумбата.

Държава, в която ще казваме „Добър ден“ и „Довиждане“.

Държава, в която ще уважаваме учителите си и те ще уважават нас.

Държава, в която законът ще и ма върховенство, не личните възгледи и нагласи, за да може всеки от нас да има правна сигурност, да развива бизнес, да строи и купува имоти, да обработва земя.

Държава, в която ще уважаваме националните си паметници и няма да имаме паметници на чужди окупационни власти.

Държавата, в която всеки, без оглед какви паспорти има, щом е българин ще има право да избира и да бъде избиран в управлението на държавата си.

Държавата, в която броят на университетите и на болниците ще бъде намален с 2/3-ти, за да не са те място на симулация на дейност, а двигател на прогреса и фабрики за здраве, не за умиране.

И когато всеки просто и отегчително върши собствената си работа съвестно, цялата работа ще е свършена и ще сме равни на другите европейски народи.

Това робите няма да са никога, затова ние не сме нито роби, нито деца на роби.

Ние сме свободни граждани в държавата с най-много неизползвани възможности в ЕС. И ако продължаваме за собствените ни провали да виждаме виновни онези, които фалшивите новини на Русия и на някакви консервативни секти, ни казват че били виновни, ние винаги ще се движим по повърхността на проблемите, да се занимаваме с опаковката им, не с тях самите…

Време е фасадният патриотизъм да се замени с истински.

Да, това е трудно, защото е свързано с ежедневно повече работа и повече конфликти, но тук е разликата между свободната правова държава и периферната евразийска колония.

България има право на вето и в ЕС и в НАТО, в които тя се моли десетилетия да бъде приета, там е пътят на страната към прогрес и към по-добро бъдеще.

Не се колебайте в този път и бъдете вие онази промяна, която искате за родината си.