Как се гласува в Германия и как е устроена политическата и система – кратко резюме?

Чували с бюлетини или със секционни протоколи. Национален дворец на културата. Преброяване на един вид своеобразна театрална сцена, ежечасно докладване кой къде подал жалба, че имало или нямало агитация в деня на изборите. Членове на РИК, СИК, ЦИК припадат в ефир и около ефира, крещят си, карат се, развиват пневмония от чакане на студа, умират от инфаркт. И това от 1990-та година до днес представляват в медиите изборите в България.

Така и да не станахме свидетели на поне ЕДНИ избори, организирани от кой да е управник, които да не са скандални и унижаващи достойнството на стожерите на демокрацията, каквито са членовете и председателите на тези изборни комисии! Като че ли за нас като общество первертираната демокрация, унижението и безредиците са нещо нормално. Може би някои ядат и пуканки или салата и си пият биричката или ракийката, докато гледат програмата на изборния ден.

Но има ли начин това да е иначе и как протичат изборите в Германия?

От гледна точка на човек, който никога не е пропускал избори в Германия, политически образован и добре запознат с изборната система мога да кажа, че, да, друг начин на гласуване има.

Федералният конституционен съд в Карлсруе (в Германия институциите са децентрализирани и не са всички в Берлин) отмени машинното гласуване и практически направи електронното гласуване и машинното гласуване невъзможни, като постави към днешна дата неизпълними условия за сигурността на вота. Оказва се, че трябва по нееднозначен начин, който не може да бъде технически заобиколен установи и идентичността на гласувалите и дали техният личен вот се отчита. Това няма как да стане при електронно гласуване, понеже не се знае кой стои пред компютъра и по цяла серия от причини нямаше как да стане при машинното гласуване.

Електронното и машинното гласуване за най-висшата правна институция на Германия са риск за демокрацията и не гарантират правото на свободен и личен вот във формата, в която отчасти трябваше да бъдат тествани преди много години.

В Германия се избират директно: кмет на община, кмет на друга териториална единица, общински съветник, кметски представител, окръжен управител (не областен, а окръжен), окръжни съветници, член на провинциалния парламент, член на Европейския парламент и член на федералния парламент (Бундестаг).

Тук трябва да се каже, че в Германия има единен Федерален парламент, в който броят на депутатите не е фиксиран, понеже всеки гражданин гласува с два гласа, като може с единия глас да гласува за една партия, но с втория си глас да даде лична преференция за кандидат на друга партия и така броят на депутатите се увеличава всяка година, понеже има разлики между преференциалният вот и партийният вот. Това е най-добрата система, зачитаща и партията и преференцията, за която знам да има по света и даваща най-голяма представителност, НО има за недостатък големият брой на федералните депутати.

Особеност и в Германия е, че членовете на Федералния парламент, т.е. депутатите, които са избрани на избори и после стават федерални министри си остават депутати. Т.е. министрите и те гласуват в парламента, както и канцлерът и са едновременно и министри и депутати. Виждаме, че тук разделението на властите и де факто и де юре не съществува, щом министри гласуват в парламента и са част от изпълнителната и от законодателната власт едновременно.

Членовете на Федералният съвет (Бундесрат) не се избират от населението, а изпращат от правителствата на 16-те федерални провинции. Този Федерален съвет често се посочва, като „долна камара“ в „двукамерна система“, което е погрешно, защото Федералният съвет не е никаква долна камара, а просто „контролен съвет“, в който федералните провинции трябва да дадат съгласие за законите, приети от Бундестага, когато те засягат техните компетенции. Но членовете на този Бундесрат са министър-председателите на отделните провинции и техни министри, а не специално избрани от хората делегати. Контролният съвет се състои от членовете на изпълнителната власт на провинциите, от които не всички са избрани директно на избори от хората.

В самите 16 провинциални парламенти вече има различни възможни констелации, например в Северен-Рейн-Вестфалия никой няма право да е министър, ако не е избран за депутат. Това предвижда конституцията на федералната провинция, т.е. там всички министри са и депутати.

Федералният президент е държавен глава, фактически „държавен нотариус“, който няма практически правомощия, дори и при извънредни избори. Той не се избира от народа, а от разширено изборно събрание с приблизително удвоен брой членовете на Бундестага и няма право да изнася дори предизборна реч, а само следизборна, т.е. кандидатите нямат право да се изкажат пред делегатите. При саморазпускане на Бундестага, което и той няма право да направи, освен ако не бъде поискано от него няма служебно правителство, на власт си остава действащото правителство, независимо от това колко време не може да се избере ново.

Кметовете на общини, райони и други градове и села се избират директно от населението, тук право да гласуват имат и гражданите на ЕС, които нямат германско гражданство. Така се избират и членовете на общинските и окръжните събрания. В Германия има след общината и териториалната единица „окръг“, както и „област“. Окръзите са обикновено много малки населени места, без голям град, който да им е център. Големите градове се водят „свободен от окръг град“ и те се управляват като окръг, без населените места около тях да са част от техния окръг, т.е. градовете са за себе си, а обединения от малки градове и села са окръзи. Това означава, че не всички общински градове са част от окръг, но пък във всеки окръг има общини. Затова има и смисъл да се избират не само общинските съвети, но и окръжните съвети. Така, освен кмет, жителите на окръзите избират и окръжен управител.

Областните управители се наричат „президент на областното правителство“ и не се избират от народа, а се посочват от министър-председателите на провинциите, като не е норма при смяна на правителството да се сменя всеки областен управител, защото е от друга партия. В четири от 16-те провинции няма областни управители, там въпросните задачи са поети от служби на правителството на директно подчинение.

Германците гласуват и за членове на Европарламента по аналогичен начин.

Федералният канцлер се избира с обикновено мнозинство от Бундестага, няма ограничение за мандатите му. Назначенията им, след като са избрани се връчват от федералният президент, който няма право на вето или на отказ. Така става и когато канцлерът освободи министър – той „моли федералният президент да връчи освобождаване на федералния министър“ и това е „уволнението“ на федерален министър.

Германия няма конституция, има основен закон, изпълняващ тази функция и в него пише, че „канцлерът определя насоките на политиката“. Отделните 16 провинции имат свои конституции и сключват собствени междудържавни договори. Те нямат собствени военни части, армията в Германия е само федерална и не е подчинена на изпълнителната власт, а е парламентарна армия. Границите могат да се опазват само от федералната полиция, провинциалната полиция няма това право.

Образованието е провинциално. Федерацията няма компетенции в него.

Здравеопазването е обществено и частно, здравната осигуровка е задължителна, около 5-8% от хората са частно осигурени, останалите са обществено осигурени. Лекарства не се плащат, в болниците не се доплаща. Има минимални потребителски такси за рецепти и болничен престой.

Прокуратурата е привидно независима, но правителството назначава без избори генералния федерален прокурор, освобождава се от министъра на правосъдието във всеки един момент. Правителството има право да дава нареждания на прокуратурата да прекратява разследвания, когато държавният интерес го изисква. И тук виждаме, че няма как да има разделение на властите в такава една ситуация, в която правителството нарежда на прокуратурата, както е в почти всички западни държави.

Съдиите не са държавни служители, но пък си имат закон, който почти преписва закона за пруския чиновник и де факто са квази държавни служители. Назначават се от отдел на Министерство на правосъдието. Само и единствено районният съдия, който е най-ниското ниво на правосъдието е „задължен само пред съвестта си“ и „не е обвързан в решенията си с други нареждания“, т.е. при всички други не е така. Всеки гражданин има право да сезира 16-те провинциални и федералният конституционен съд, дори и без да има адвокат.

В Германия няма официален език. Провинциите са въвели език на кореспонденция, но има и малцинствени езици на две групи – датска и судетска, на чиито езици може да се издават личните карти и другите официални документи.

Няма държавни медии. Медиите са обществени и събират сами свой данък, с който се издържат. Те са най-големите критици на политиците и поддържат огромни научни и исторически редакции, за да дават и за да проверяват качествени информации за населението. Така обществените медии не зависят от реклама или от държавна субсидия.

Дойче Веле не е обществена медия, а държавна, понеже е предназначена за чужбина, няма как да се самоиздържа с данъци.

Как се гласува на практика в тази система?

Хората имат право да гласуват 1 месец преди деня на изборите по три начина.

Първият е да отидат до общината и да пуснат там бюлетината си един месец предварително всеки ден.

Вторият начин е да заявят с писмо, че искат да гласуват по пощата. Всеки гражданин получава писмено известие кога са изборите и къде се гласува. На гърба му има формуляр, който ако се попълни и изпрати с пощенска марка до общината (която човек сам трябва да купи или лично да го пусне в кутията на общината без марка) получава бюлетината, като на споделената от мен снимка, поставя я в единия плик, него във втория и пуска писмото в коя да е пощенска кутия, без пощенска марка и без да пише подател. Така вотът е безплатен, личен и достъпен за всички хора. Като гаранция, че вотът е личен се приема клетвената декларация, която всеки подписва и поставя в големия плик.

97% от писмата в Германия, ако са изпратени до събиране на пощата пристигат на другия ден. Хората си имат у дома пощенски марки и пликове и не ходят до пощата, а пускат писмата си в пръснати из целия град пощенски кутии. От десетина години човек може да си разпечатва пощенската марка у дома, като плаща онлайн и да я лепи на плик (купен онлайн) и така да няма нужда никога да не ходи до пощата. Така и всеки може да си разпечата и марка за препоръчано писмо, без да ходи до пощата.

Третият начин е да се гласува лично в деня на изборите в секция, като в България.

Тази система гарантира, че всеки от нас може да гласува и да бъде избиран. Няма ограничения като в България човек да няма двойно гражданство или да е роден в Германия, за да може да бъде избиран. Всеки двоен гражданин може да е канцлер, министър и депутат. Единствено федералният президент трябва да е роден в Германия.

Тук трябва да припомним, че родените в България българи, които са придобили двойно гражданство в родината си вече нямат право да са депутати, министри, зам. министри, премиери, президенти и вицепрезиденти, а в Германия имат.

Ако имате въпроси по гореизложеното – ще се радвам на коментар под статията!