Политика

Не можем да се харесаме на всички!

Колаж от Фейсбук, неизвестен автор.

Всеки от нас не обича да бива изобличаван и опровергаван в ежедневието си, защото става видимо, че е грешил. Голяма част от гражданите дори предпочитат да подкрепят заблуда, фалшива новина, дори и лъжа, само и само да не се стигне до там да трябва да се конфронтират с грешките си.

В Източна Европа едно цяло поколение се чувства обидено, когато кръвожадният и криминален комунистически режим бъде квалифициран като „престъпен“. „Ама не са били всички престъпници“ ще кажат много. А това, че не всички са били престъпници прави ли от безправовия режим правов?

Нима Хитлер не е строил магистрали? Това, че е строил магистрали и е провеждал социална, спрямо расата си политика днес би ли довело до неговото оправдаване или дори възхваляване? Били ли са всички членове на NSDAP (Национал-социалистическата партия на работниците в Германия, както се казва партията на Хитлер) убийци и не са ли се борили някои от тях за идеали?

Сталин е причинил смъртта на повече хора от Хитлер (на своите не на чуждите), а Мао на повече от Сталин, но днес те имат паметници в центровете на столиците на държавите си, въпреки това. Това не е ли възхваляване на масови убийци, изверги и хора, убили повече от своите от кой да е враг?

Да, така е, но политическата шизофрения на възхваляване на нещо, което в същото време се отрича се практикува по-лесно, когато режимът на управление, като олигархичните режими на Путин и Дзинпин са наследници на онези, спечелили войната. Както знаем от древните римляни – победителите не ги съдят, фраза, която взаимства и Екатерина Велика, но на която не тя е автор.

Често под мои публикации хора се ядосват – не били те преди аборигени, как съм смеел да не подкряпям тогавашния режим. Един вид има очакване за вътрешна, другарска критика, но не и за принципно отричане на системата като цяло.

Няма отговори, защо тази система е трябвало да въведе вътешни визи (гражданство), за да ограничи вътрешната миграция. Мълчи се и на темата защо тази система е трябвало да пази границите си от своите, а не от чуждите – никой не се е опитвал да дойде да живее в Народната република, но хиляди са били разстреляни като кучета на границата и, както разбираме от архивите на ЩаЗи същото това е получило 360 запитвания, дали си иска обратно труповете на разстреляните от българските гранични войски източногерманци, които са опитали да преминат границата в посока на Турция. Колко са били в действителност, щом поне 360 са идентифицирани през годините можем само да гадаем. Гледайки германски или американски учебници виждам и как в медицината, където в Народната република хората са лежали по 28 дни за инфаркт в болница на Запад са им правили 30 години преди при нас коронарни ангиографии и са ги изписвали след 3 дни с десет пъти по-малка смъртност. Където и да погледне човек в 99 от 100 сфери системата е била не в полза, а в ущърб на човека.

Разбира се, имало е и хора, които са си живели добре в рамките на тази система. Крали материали от ТКЗС-та, фабрики и цехове, построили си къщи и апартаменти за лична полза с държавни средства. Много от тях днес въздишат по миналото.

Естествено е, когато кажем, че трябва да отчитаме постигнатото, но да не възхваляваме престъпното да събуждаме онези демони, за които говори актьорът Дензъл Уошингтън. И е в нашата природа да се борим с всичко онова, което противоречи на предразсъдъците ни.

Тук имаме два избора – да си мълчим, за да бъдем удобни и да нямаме допирни точки с никакви проблеми или да не се интересуваме от хорското мнение и да бъдем верни на себе си, на научните, демократичните и цивилизационните идеали.

Аз съм направил своя избор – направете го и Вие!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *