Пиша по повод на коментарите под тази статия.Рискуваме си живота всеки ден. Не пише в договорите ни, че трябва, но го правим. Не винаги имаме нова маска за всеки ден. Маската не е сертифицирана, облеклото ни е за пейнт бол, а не за вирусна защита, но и то държало достатъчно (казаха ни…).Имах разбиране за всеки пациент.Когато четирима мои колеги се разболяха, защото въпреки всички мерки се заразиха един завърши в интензивно от тях и той ми каза, че не иска да бъде интубиран, на 37 години бе приключил с живота си. Има рисков фактор, но оцеля. Бе три месеца на рехабилитация, преди това три месеца в болнични. Върна се и след 6 месеца пак работи и помага, ваксиниран сега вече два пъти. Жив е.Пети колега, но от друга специалност бе интубиран, разви пневмоторакс, сложихме му дренаж по Бюлау (https://www.youtube.com/watch?v=A8mAokn_mwY), 6 месеца в болничен, но оцеля, няма да може да се върне на работа, сина му поема щафетата, имаше други планове, но съдба.Около 20 души ми умряха в ръцете. 85 се заразиха в болницата, трима от тях (пациенти без КОВИД дошли) умряха. Направихме всичко възможно за тях, на поне 10 никога няма да забравя лицата.Органите им спираха да работят един след друг, включвахме ги на машинна вентилация, като не можеха сами да дишат, на диализа, като бъбреците им отказаха, на машина сърце-бял дроб (ECMO), като друго не помагаше.От тях само трима бяха и преди КОВИД болни. Другите караха автомобили, ходиха на работа, имаха деца и внуци, някои бяха и на под 40 години.Влагахме по над 2000 Евро на ден за лечение на най-високото ниво на науката, информирахме се всеки ден от реномираните журнали какво помага и го прилагахме, без оглед на пари и разходи.Един от интензивните мед. сестри видя, че пациент с КОВИД е изпаднал в делир, това е неадекватно състояние от липсата на кислород и от това, че имаше маска за неинвазивна вентилация и от десетина дни не можеше да спи, заради всичко, което го поддържа живо. Но този мед. сестра (мъж) точно бе излязъл от „оранжерията“, за да си смени мокрото и препотено облекло.Пациентът си изтръгна централния венозен катетър, шурна кръв навсякъде от вената на врата, за да го спаси той влезе без защита. След 8 дни и той бе интубиран и обдишван за 10 дни и 6 месеца след това на рехабилитация.Мога да напиша книга, в епицентъра на събитията съм от първия им ден.Няма да имам никакво разбиране за болни и умиращи хора от това ваксинално предотвратимо състояние след като всички са имали възможността да се ваксинират, но не са го направили. Всеки е решил за себе си. Аз ще си изпълнявам трудовия договор, но няма да рискувам живота си за никой, който е решил съзнателно да не се ваксинира. Това също е мой свободен избор. И аз съм човек и аз имам права.За над 500 КОВИД пациента не сме имали нито един двойно ваксиниран в болница.Който е решил така да приключи със себе си, нека го направи, но после да не иска от нас ние да правим онова за него, което той сам е отказал.Още няколко хиляди българи ще се научат, като погребат близките си да поемат отговорност за действията си. Още пък повече хиляди ще се инвалидизират. Но аз ще се ваксинирам и трети път, така ще направи и семейството ми и всичките ми колеги, без изключение. Всеки, който се е докоснал до този ужас ще направи това.Другите, които четат хибридки да правят каквото си искат и язък им за титлите и образованията…
Кога трябва да се върнем към нормалността след SARS COVID 2?
КРАТКА ИСТОРИЯ ОТ ЕДИН ДЕН В ИНТЕНЗИВНО: ЧАСТ ЧЕТИРИ
Как се гласува в Германия и как е устроена политическата и система – кратко резюме?
Контролът над ваксините работи отлично!
Нов медикамент предотвратява заразяването с вируса на СПИН
Първа ваксина срещу ЧИКУНГУНЯ във Фаза 3
Етични ръководни принципи за лекарската дейност
Ковид 19: Една обикновена ваксина, като всички останали